Вестник "Култура", бр.43, 22 ноември 2002 г.

Половината на живота

Лазар Николов на 80 години

Лазар Николов е роден през 1922 година в Бургас. Завършва Изпълнителския и Теоретичния отдел на Държавната музикална академия през 1946-47 г. при професорите Димитър Ненов и Панчо Владигеров. От 1961 г. е преподавател по четене на партитури в ДМА, където се пенсионира ката професор по тази дисциплина. От 1965 до 1969 г. е секретар на секция "Композитори" в СБК, а през периода 1992 - 1999 г. е председател на СБК.
Произведения на Лазар Николов звучат в много европейски страни и в САЩ. Има записи в Българското национално радио, WDR -Кьолн, RF-3, SFB и други чужди радиостанции. Автор е на издателства като Peters и Shott-Mainz. Изпълняван е на Варшавска есен, Загребско и Берлинско биенале, Пражка пролет, фестивала за нова камерна музика във Витен. Творчеството му включва оперите "Прикованият Прометей" и "Чичовци", ораториалния цикъл "Тъжни и трагични песни и симфонии", 6 симфонии, 2 концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, концертини за пиано и за виолончело и оркестър, концерт за струнен оркестър, оркестровите пиеси "Ленто" и "Отблясъци и залез", "Симфонии за 13 струнни инструмента", "Дивертименто-концертанте", "Метаморфози" I-V, три струнни квартета, клавирен квинтет, 9 сонати за пиано, 2 - за два рояла, 16 сонати за различни инструменти, 3 триа за различни струнни комбинации с пиано, "Из музиката на Орфей" I и II за маримба и за виола, "Празник" за две пиана и 6 перкусионисти, "Глас" I и II, солови песни...


Делото му вече притежава онази универсалност, която освобождава от досаден историзъм, от "проверки на родословието" и от това да бъде то присламчвано към школи, групи, направления...

Неговите творби едва ли могат да бъдат определени като лирични, драматични, авангардни и т. н. (какъв е "Фауст" от Гьоте?), понеже тоталността е тяхното истинско съдържание. Тоталното преживяване на света, събрано в сонати, опери, симфонии, квартети, създава музикална реалност с огромна сила и все то придава извънвременния, астрален характер на подарените ни от композитора протяжни звукови състояния. Лазар Николов: "Като принцип в моето творчество смятам, че за да се достигне до нещо значимо в дадена творба, тя трябва да е пространна, да притежава по-голяма трайност - а в това дълго протичане, от друга страна, всеки тон трябва да е тухличка от сградата, елемент от субстанцията на творбата."

Често усещам, че по-скоро неговият музикален континум - поради своята затвореност и съвършенство - ни съзерцава, отколкото ние, опитващите се да правим това.

Интервалите при Лазар Николов съединяват не тонове, но светове и хвърлят мостове над ефирни бездни, издигат колони от тишина, отразяват странни констелации... звуците тук стават същества!

На немски език: Wesen - "същество", ала и "същност". Някой нов Хайдегер би извел понятие за същностно-музикалното от творчеството на Лазар Николов, тъй както старият Хайдегер използва Хьолдерлин, за да стори това по отношение на поезията.

"Със безброй заслуги, ала поетично обитава таз земя човекът"

Поетично - значи битието е о-съществено от поета, от музиканта...
Признати или не, познати или непознати, Поетите осъществяват битието, понеже наричат (или по-добре "изричат") неговите елементи.

Една ключова за разбирането на Лазар Николов творба са неговите "Песнопения" по стихотворения на Фридрих Хьолдерлин. Тук композиторът създава/изрича nomos-а ("закон", но и "мелодия") на Музикалното и достига там, където границата с поезията изчезва. Ономатопеята на хоровите раздели е праезик на поета - не-осъществен все още като диалог. Или пък това е музикалният вече език на Скарданели, който "по цели часове, седнал пред пианото, взема несвързани акорди"?

"Лазар Николов изненадва с още по-крайните си композиторски отклонения, в резултат на което се е получила една звукова бъркотия, безсмислено и несвързано натрупване на дисонанси." (Й. Йосифов, Й. Каранов, Бл. Стоянов - "Вредна творба").

Несвързаните акорди на лудия Хьолдерлин ме тревожат, откакто прочетох този пасаж от предговора на Атанас Далчев към книгата с негови преводи на немския поет. Бях уверен, че Хьолдерлин/Скарданели е бил вече в полето, което безпомощно наричаме "нова музика". Чувах тези несвързани акорди... Несвързани - но с какво? А може би все пак свързани - ала "тъмно и безмилостно"? Както Прометей с нещастието си?

"Прикованият Прометей" (операта) и "Песнопения" са нов жанр - пророчества. Дарбата да пророкуваш е Знание. Знание изначално и за всички неща. Винаги, но особено напоследък мисля Лазар Николов като човек на това знание. "Но отредено е нам, да нямаме нийде покой..."

Да съ-общава хората в това отредено му знание е съкровеното значение на композирането за Лазар Николов. То, твърди Хайдегер, е и висше призвание, вглъбеност.

Написах по-горе "тотално преживяване на света". То е немислимо без себе-отрицание: "Защото боговете се гневят, когато някой своята душа жестоко не е опазил, а е трябвало..."

Лазар Николов опази своята душа, (Seele? Geist?) защото е трябвало. И още, защото е трябвало да усещаме по-остро и по-опитно даряваното ни от него битие чрез музика. Той отхвърля изкушението, или лекотата да бъде в само една от хипостазите на Времето: Минало, Настояще, Бъдеще. Както и това да изразява себе си във фрагменти, в шлифовани и опаковани рапорти за емоционалните си състояния. "...много критикувам последния стадий на романтизма, изявил се най-вече в музиката на Рахманинов, един автор, по който публиката и изпълнителите лудеят заради прекаления сантиментализъм, стигащ в някои интерпретации до необузданост" (Анкета с Лазар Николов)

"Че угодно ли е богу - с облик и сърце да кървиш и да не можеш цял да бъдеш?"

Сигурен съм, че Глен Гулд с радост щеше да свири и да се наслаждава на сонатите и особено на Клавирния квинтет от Лазар Николов. Защото тук се достига до точката, където Ангелът на контрапункта изрича: il n`y aura plus de Temps. И движението позволява да бъде съзерцавано в своята интимна застиналост. Не-подвижност. Неподвижността на екстаза, която Гулд придава на Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Щраус, Сибелиус, Хиндемит, Шьонберг.
Или, както "изящно" се бях изразил в една своя анотация, "лудостта на танца, шемета на Времето... неподвижно танцуващото Време".

Протяжността в музиката на Лазар Николов символично представя Времето. Това време в музиката е представимо само извън своята турболентност. Единствено в застиналостта и измеримостта си то е доловимо. Композиторът измерва времето, но го и насища със сънища (изначалното знание), спомени, срещи, мечти, разговори... Именно те преодоляват празнотата и хомогенността на Времето, за да може - интегрирани чрез забрава, чрез загубата си - да потвърдят неговата празнота и хомогенност... или Протяжност.

"Затова достигат по-скоро смъртните до пропастта. Така със тях се случва. Дълго е времето, но правдата най-сетне се сбъдва."

Хомогенностите, обаче, са различни. Тяхното синхронизиране в музикалната творба ще нарека палимпсест. Възможността този палимпсест да бъде разчитан (откъдето и да било то, в какъвто и порядък на четенето) поражда история. След Пета симфония, палимпсестът решително навлиза в музиката на Лазар Николов. Шеста симфония е безвъзвратен образ на миналото, който - по Бенямин - не ще изчезне с настоящето, защото то е пред-положено в него. Безспорно Мнемозина е богинята-покровителка на тази музика.

"...И се много научава от времето, което чезне непрестанно."

Когато с Цветана Иванова свирехме Втората соната за два рояла, имах особеното усещане, че краят на Сонатата (който наричахме "спокойния край на света") по някакъв странен начин е и "тайнствено сътворение". Многобройните персонажи в тази пиеса се изхитряваха да се превръщат в други неща, да метаморфозират, изплъзвайки се, преди да ги фиксира изпепеляващият поглед на Времето. Което не само "чезне", но и "изчезва" нещата.
Ангелина Петрова: Ако трябва да обобщите идеята за метаморфозирането...
Лазар Николов: Най-общо метаморфозирането или преливането в музикалната мисъл се състои в това, че се базира на различна ритмика. Ще рече, че елементите, ядрата, които съставляват музикалния поток и които могат да бъдат с различна продължителност (...), се базират на непрекъснато променяща се ритмика. Т. е. ритмиката варира, тя е асиметрична (...) - това е същността на метаморфозата.

Всяка композиция на Лазар Николов дава един и същ образ на времето: краен, но обратим. Един от най-ясните примери е Втора симфония - петчастна огледална конструкция, "пентаграм", чийто последен дял е и огледало на първия.
Огледало в огледалото или "гледам как се гледам, как се гледам, как с..." В по-късни творби Лазар Николов променя този Луис-Кароловски похват. Чрез ритмически персонажи, ритмически кластери той ре-моделира турболентния образ на времето и го полага във вече уловеното хомогенно или празно време. Лазар Николов: "Предпочитам динамиката, определено... Но между динамика и статика съществува особена връзка..." Ритмическите събития стават тук съ-бития, едновременни съществувания

Напрежението в музиката на Лазар Николов често е непоносимо. Обичам това напрежение. Понеже: "Близък е и недостъпен бог, но дето е опасността, расте спасението също... и тъй като околовръст на времето се трупат върховете..."

Лазар Николов създава творбите си в пределите и от материята на езика. Но той също така и сътворява тази материя и избира пределите й. С което той е над-езика. Хьолдерлин, проникновено: "След-разговор сме ние и в нас си можем да се вслушваме". Музиката на Лазар Николов (той самият) е "след-разговор". Тази музика е тишина, попила звуците на един нескончаем Разговор. Тихи са мислите. "Музиката има абстрактна същност. Тя може да се определи и като звучаща метафизика, реализираща се в музикалната мисъл". (Л. Н.)

Казано е: "Лазар Николов е съвременен композитор". Но не от съ-нашето време. И музиката, и фигурата са съ-временни на Античността - на Есхил, Орфей, Софокъл... на Хьолдерлин, чийто дом е също там. Вероятно, не модерността, а древността на езика и поведението смущават и са тъй трудно смилаеми днес. За музикалната техника на Лазар Николов трябва да се говори с термини като "хекзаметър", "асклепиада", "александрин", "анапест"...

Част от себеотрицанието на композитора е и неговото усърдие, прилежание. Малер посетил своя стар учител Антон Брукнер, вече болен. Брукнер казал: "Да, мили мой, сега вече трябва да съм много прилежен, че да завърша поне Десетата си симфония. Какво ще отговоря на Господ Бог, когато Той ми каже: Е, момченце, за какво ти дадох талант? Не за това ли, да Ми въздаваш слава и хвала? А ти направи тъй малко!"

Лазар Николов навърши 80. Почти никой не забеляза това. И то е редно, нормално е в днешното общество на копрофаги.

Искам да предам на Лазар Николов няколко думи от Фридрих Хьолдерлин:

спокоен ще живея в простота, когато вън,
превратно, времето могъщо с яростни вълни
шуми далеч и по-спокойно слънце
грижовно мойто дело насърчава
Небесни сили, благославяте на тоя свят
вий всекиму имането, благословете днес
и моето, та парката мечтата
да не прекъсне още твърде рано.
И друго:
Когато съм по-стар,
започвам аз деня си със съмнение,
но краят му за мен е свят и весел.
И накрая:
... усмихваш се на палавника ти,
че иска да е равен с тебе; по-добре
благослови човешкото ми дело
и моя път днес разведри, всеблаги!

Драгомир Йосифов


Драгомир Йосифов (1966 г., Варна) е диригент, пианист и композитор. Завършил е дирижиране в Музикалната академия при Васил Арнаудов и Димитър Манолов. Композиция учи при Лазар Николов, Божидар Спасов и Анатол Виеру. От 1993 г. ръководи хор "Проф. Васил Арнаудов" - Русе, с който завоюва през 1998 г. две първи награди и Голямата награда на конкурса в Полхайм - Германия, и през 2002 г. първа награда на конкурса "Драган Шуплевски" в Скопие. Неговата творба "Фрагмент 4" е удостоена с първа награда на конкурса "Иван Спасов" през 1998 г. Произведенията му са изпълнявани на Берлинското биенале, "Московска есен", "Музикпротокол" - Грац, и др.