Вестник "Култура", Брой 7 (2357), 25 февруари 2005 г.
За Бате Лазко
За разлика от него, който помнеше много събития с точната година, дори дата, ден и час аз вече съм забравил кога точно го видях за първи път. Трябва да е било 1959 или 1960 година. Бях вече ученик във втори или трети клас на музикалното училище и не обичах да свиря на цигулка това, което ми даваше учителката Стефка Давидова. Вместо етюди и гами бях почнал да си измислям мои си пиески. Така стигнах до соната в сол минор. Баща ми, който не беше музикант, но харесваше тези мои детски опити дори повече от по-късните ми композиции реши, че трябва да се изявя не само вкъщи. Отидохме при учителката ми по солфеж Маргарита Ангелова. Тази мила жена и добра учителка каза на татко, че не може сама да прецени моите способности, но че в училището има един човек, който е композитор. Той преподава на по-големите ученици камерна музика и може да чуе моето свирене.

Отидох с баща ми при този чичко с голям страх, защото не бях виждал жив композитор. Какво беше учудването ми, когато Лазар Николов се оказа различен от повечето учители, които бях срещал и най-важното - той съвсем не отговаряше на прозвището "другарят-учител еди-кой си". Поскрибуцах му мойто сол-минорно творение и той ми каза, че винаги мога да ходя при него като измисля нещо - тоест, няма домашни работи, а също нямаше и заплащане за тези уроци. Баща ми и Лазар интуитивно си допаднаха може би и защото почувстваха, че другият не принадлежи към "другарите". Лазар идва няколко пъти на гости у нас, но за какво са си говорили с баща ми мога само да гадая - дали не се е отпускал Лазар пред татко да разказва неща, които иначе спотайваше пред колегите си, защото с право се страхуваше от лошотията им? Питал съм след много години баща ми, но той ми каза много малко. Например, че са си говорели дори за македонското емигрантство - тема, която Лазар иначе никога не засягаше. Но пред баща ми като идващ оттам и не принадлежащ към творческата интелигенция Лазар не е имал какво да крие и от какво да се предпазва. Голяма беше радостта ни, когато Лазар се ожени. За моето детско възприятие полякинята Хана беше като принцеса от приказките.

Уроците ми по съчинителство при Лазар бяха един малък светъл лъч в безпрогледната училищна скука. Но не напредвах особено, защото цигулката ми пречеше, а Лазар не ме насилваше да пиша другояче. В един момент той с право реши, че трябва да понауча малко хармония и ме прати при колегата си Цветан Цветанов. Така завърши моето детско композиране, но не и контактите с Лазар.

Най-силното ми преживяване от тези години беше изпълнението на "Симфонии за 13 струнни инструмента" от "Софийски солисти" под диригентството на Васил Казанджиев. Бедният ми слухов опит бе като паяжина оплетен. Не можех да повярвам, че е възможно струнните инструменти да извличат такава плетеница от звуци, като че ли виждах някъде много високо слънцето и синьото небе през гъсти лиани на някаква екзотична, неземна растителност, осеяна с хор от птичи гласове.

И до днес, в редките случаи, когато ми се удава да чуя това или друго произведение на Лазар Николов остава това усещането за чистота, за извисяване. Годините, слава Богу, не измениха творчеството на Лазар (за мен той стана от края на 70-те години Бате Лазко), но светът се измени. Отидоха си близките му Константин Илиев, Иван Спасов, а и -лично за мен - непрежалимия приятел Георги Тутев. Заедно с това, на фона на всеобщото безразличие (понякога модифицирано като обществено признание) и трагична творческа самота, все пак около Лазар отдавна се оформи малък, но достоен кръг от музиканти, за които все още съществуват непреходни ценности. Знам, че за тях, които чакаха със затаен дъх появата на всяка нова творба на Лазар, ще бъде много тежко.

Спомням си, че всеки път, когато чуеше нещо ново от мен, Лазар ми казваше с тънкия си глас: "Ама ти много си напреднал". Дано тези, които го обичахме, да можем да носим дълго в сърцата си вярата в това, че е възможен напредък. Или иначе казано - че е възможно да бъдем будни! Мисля, че той, там отгоре, би се радвал на това.
А за тези, които тепърва ще се срещат с композитора Лазар Николов, знам, че ги очакват много, много преживявания. Защото, както казва Лазар в едно интервю: "Музиката ...дълбоко навлиза в душевния мир на човека... Само че хората не осъзнават тази нейна роля". Затова - "Който има уши - да слуша!"


Есен - Германия
Божидар Спасов