Вестник "Култура", брой 44, 28 ноември 2003 г.

Светът Лазар Николов

Ангелина Петрова.
Композиторът Лазар Николов
. Монографично изследване.
Издание на Институт за изкуствознание - БАН.
София, 2003.


Наистина отдавна чаках появата на тази книга. По-точно - на такава книга. Застрашително нарасна броят на изследванията, чийто научен ентусиазъм е подклаждан от хладния плам на фондации и които са по-скоро приношение пред олтара на върлуващата "актуалност". Също и на монографиите, където обектът е предмет на ентомологическо любопитство. Мисля (във връзка с "ентомология") за добър научен труд този, в който изследователят вижда буболечката много по-голяма от себе си, стои в подножието й и я съзерцава. В подножието на Лазар Николов ни поставя и книгата на Ангелина Петрова.
Много харесвам заглавието "Композиторът Лазар Николов". То същностно изразява истината, че заниманието тук се е превърнало в съдба, че творбите не са просто гарнитури към живота на един надарен човек. Тук се говори не за света на Лазар Николов, а за "света Лазар Николов". Малцина са тези, при които "композитор" стои пред името (част е от него!), а не след гордо-свенливо тиренце.
Едно от най-възхитителните качества на книгата е нейната, бих казал, неокончателност, отвореността й. Издаването на научни вердикти или съставянето на компендиум на попрочетеното са невъзможни при подобен подход. Напротив, въвлечени сме в жив и променящ се процес на мислене, който отлично кореспондира с Лазар-Николовия възглед за метаморфозата. Този процес на мислене често придобива агоничен характер - "агон" между лапидарното, устояло слово на Композитора и атакуващата го реч на Изследователя. Тези атаки (предприети с инструментариума на херменевтиката) сякаш имат за цел да разбият лапидарността, да разкрият неизповедимото в словото/личността на Лазар Николов.
Авторката успява да "преведе" и разтълкува много от съкровените за композитора неща, съхранявайки обаче измеренията на непонятното. Изведеният в текста мотив за "мълчанието" е наистина бляскава, не находка, а интуиция на Ангелина Петрова. Веригата мълчание - тишина (Веберн) - "бъбривост" - субстанция - свобода докосва същностите на това, което е Музика на Лазар Николов. Ангелина Петрова се занимава не с ясните, но с дълбоките истини (според делението на Йосиф Бродски). Това е очевидна дарба, дарба на проникновение. Дарба е също тъй да подредиш позоваванията на стари и нови музикални мислители, че да получиш не черга от цитати, а да режисираш напрегната драма на идеите, развиваща се в някакво свое, не-исторично време. Всъщност и Адорно, Яус, Щокхаузен, Борио, Данузер, Булез помагат да мислим Лазар Николов (nachdenken) и заедно с него промислят новата музика.
Авторката безпогрешно избира няколко ключови творби за основа на своите интерпретации: "Прикованият Прометей", "Чичовци" и "Песнопения" (видени като три образа на античното - на Есхил, на Хьолдерлин и на Вазов) и симфониите (прочетени и чути като плач по жанра, възкресен чрез разпада си).
Не мога да обхвана и назова цялото чудесно богатство от идеи и прозрения в тази книга, понеже различното им четене постоянно поражда нови смисли и значения. Предполагам, не е било лесно да завършиш, да се откъснеш от тази работа... Но изглежда за умния, задълбочен човек с потъването в материята винаги светва спасителният трюизъм на Прутков: "Никто не может обьять необьятного".
Книгата е огромен порив към постигането на Лазар Николов.
То, обаче, е един актуално-безкраен процес...


Драгомир Йосифов