Небето над мен, законите в мен

Лазар Николов на 75 години

Лазар Николов твърди, че пътят на композитора в ХХ век е "...без кумири". Героят на творчеството му - Прометей - отхвърля репресивните клишета в мисълта и изказа, той е част от модернистичното тълкуване за човешкия дух. Така и Лазар Николов стои далеч от етикета "авангардист", или от определението "дисидент". Между Прометей и неговия съвременник, обременен от идеологиите, са се натрупали множество самотни пространства.
Присъствието на "висок идеал" отличава музиката на Лазар Николов, който сочи като своеобразно мото Кант: "Две неща изпълват с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание духа - звездното небе над мен и моралният закон в мен". Единението на дух и изкуство отрича еднопосочния експеримент - Лазар Николов пресъздава художествената идея едновременно в съвършенството и възвишеността на класическия идеал и в отвореността на модернистичното разпадане. Така е в цялото му творчество: от строгия антиромантичен език през чистотата на 12-тоновите структури и звуковия експеримент до зрелостта на 80-те и 90-те години.
Лазар Николов е първият български композитор, достигнал до международно признание през втората половина на ХХ век. Но как и кога естетическите граници на световната музикална култура и на нашата "Нова музика" ще бъдат съизмерни? Кога ще престанем да чертаем граници между "нашия" и "другия" ХХ век? "Когато настъпи неговият ден..." - както казва пианистката Анжела Тошева, и неговата музика заеме мястото си в световните фестивали за Нова музика, вероятно ще имаме повече отговори.
Безкомпромисната и трезва позиция на Лазар Николов е коректив на конвенциите дори и в дните, когато се празнува 75-годишният му юбилей. Разговорът, който осъществих с него по този повод, ме провокира с иронията, а на места и със скептицизма. Професор Николов не пожела да съизмерва и анализира, нито да говори като за юбилей. Защото, както казва той, "...създаденото у нас и през времето, за което говорим, е посвоему достатъчно значимо".

- Изминалите години, натрупаните творби и идеи могат ли да се вместят, обобщят в определена концепция? Вашият 75-годишен юбилей ни провокира към обобщения за развитието на Новата музика у нас...
- Не съм композитор, който трябва да бъде изпълняван само на специални дати и "юбилеи".Това не ми харесва... Бих искал да присъствам в изпълнителската практика, да имам хубави записи на нещата, които написах. Убеден съм, че те заслужават това. Например от симфониите имат запис само първа и пета. Втора, трета и четвърта са само просвирени - с благосклонното участие на мои приятели-диригенти..
- Свързвате ли вашето творчество с естетическия бунт?
- Това са сложни състояния, които не бих могъл да анализирам, да търся в тях логика. В личното ми развитие диктатурата не ме интересуваше. И тогава пишех своята музика така независимо, както пиша сега.
- Беше ли важно за вас да контактувате с Дармщат или с други центрове на авангардната музика на Запад?
- Информация всеки композитор трябва да има. Обаче съвсем не е необходимо да се съобразява с това, което другите правят. Не мога да кажа дали спечелихме или загубихме от това, че не контактувахме по-активно с тях. На никого не налагам своите убеждения. Мен ме интересува произведението - и то моето - това, което аз пиша. Все повече се убеждавам, че може да бъде написано и не с най-съвременни и авангардни средства. Едно произведение не се слуша с календар в ръка - на коя дата, защо и дали е написано с най-модерните средства. Моята цел в онова време беше излизането към нови хоризонти. Това бе някакъв вътрешен повик. Не можех да се повлияя от музика, която не познавах добре или от такава, която не ми допада. А и нямахме никакви контакти със Запада.
- Новото или ако употребим тази вече поостаряла дума авангардното, притежава ли национални черти във вашата музика?
- Много бих искал, ако може националното в нашата музика да се изяви без фолклор. Или да има само далечни навявания от фолклора. За мен новото мислене бе и това: просто да мога със звуци, с тонове да изразя и националния характер, и средата, в която живеех. Аз самият не се смятах за много модерен автор - никога не съм си поставял за задача да се "премеря" с друг автор - мой съвременник. Мисля, че това не би променило самочувствието ми.
-За вас стремежът към "новата музика" е част от националното ни развитие - независимо от политическия или идеологически диктат.
- Изкуство и политика са две различни неща. Смятам, че в нашето развитие - на Константин и моето например - сме ги разделили реално. Политика, морал, религия - това са неща, стоящи далеч от изкуството. Процесите, които се извършиха в нашето съзнание в нашия път към новото - това бе някаква вътрешна емиграция спрямо заобикалящата ни действителност. Не бих избягал в Америка - мога да създам своето изкуство единствено в себе си.
От 1949-та - годината на създаване на "Концерт за оркестър", творбите и личността на композитора се превръщат в "символ на формализма". През 1952 година лично тогавашният председател на Съюза на съветските композитори - Хачатурян - го критикува. Унищожителни са оценките, които му дават авторитети на времето: "...Симфонията от Лазар Николов предизвика буря от негодувание"; "...произведенията на Л. Николов представляват невероятна безсмислица, натрупване на звуци, зад които няма никакво съдържание"/Сп. "Българска музика, 52 и 54 г./. По принуда Лазар Николов преминава през период на "нелегалност" /когато той и Константин Илиев не показват новите си творби/; а по-късно и през упоритото отстояване на своята естетика, въпреки малкото и полулегални изпълнения. въпреки това той продължава да прави своите открития, които го приобщават към света.
В "долната земя" на идеологическия резерват часовниците се връщат назад. В същото време Третата му соната е изпълнена за първи път от Антон Диков през 1961 в Париж на конкурса "Маргарита Лонг."
В областта на културата не съществуват компенсации и сега откриваме липсващи исторически пластове в културното ни самосъзнаване. Позицията на отстояване, която разкрива музиката на Лазар Николов обаче, е и достойнство на нашата култура - въпреки че тя не успя да подкрепи своето ново и авангардно.
- Кое е това, което бихте нарекъл естетическа константа във вашето творчество?.
- На първо място е творбата и нейното въздействие. Като говоря за творба, и изграждане имам предвид, че някой ще я слуша. Творбата е предназначена не само за автора, но и за публиката. Аз наистина съм традиционен, държа на старите схеми - като почнем от Баховото време, та чак до края на XIX век. Подреждането на музикалните ми мисли е такова. В разговорите за моята бъдеща книга съм го казал: има два начина на подреждане на музикалната мисъл. Единият е класическият, който аз следвам. Другият - например при Дебюси е на фрагменти и той не търси никаква динамика - там съществуват само образи, които се спояват по някакъв начин. Фрагментарното властва също и при Стравински, по-късно при авангарда всичко се слива в сложна сплав. Но дори и в авангардните творби аз харесвам, когато е сполучена динамиката или развитието, което за мен е "класическо".
- Съществува ли философска или естетическа максима, която следвате?
- Най-важното за мен е, че колкото и да харесвам определени мисли, аз не следвам никого. По природа не приемам авторитети и нямам кумири.
- Често говорите, че закономерното, порядъкът са нещо важно в музиката ви.
- Музикалната мисъл съществува в целостта на музикалната творба. Тя "е" от първия до последния тон на композицията. И най-важното тук според мен си остава принципът на единство в многообразието....
- Шонберг твърди, че музиката е един вид морално послание. Съществува също така твърдение, че същност на музиката е играта на формите, чистотата на конструкцията. Композиторите на ХХ век като че ли се ориентират към една от двете максими.

- Истинското изкуство не се занимава нито с право, нито с математика, нито с етика или идеология. Изречената идея не е смисъл на изкуството. То съществува само за себе си - може обаче да върши и чисто хуманна дейност. Старая се моята музика да е насочена към хората. Но без всякакви дидактически или идеологически намерения. При всяко положение обаче изкуството е игра. И едва след това търси и постига внушението.
- И отново искам да попитам за отношението ви към класическата традиция. Не е типично, особено ако погледнем западноевропейските сериалисти - да се твори през втората половина на ХХ век в традиционните жанрове като симфонията или инструменталния концерт.
- Според мен "класичното" означава образец. Знам, че дванадесеттоновата техника изключва класическата полифония от Бахов тип, както и сонатно-симфонична разработка. Несъвместима е и с традиционната метроритмика и организация на времето, с формалните схеми на XIX век. Дванадесеттоновата музика е съвсем друга материя и тя търси новите си форми - по-специално тези от втората половина на ХХ век. Но и никъде не е казано, че не мога да използвам архетипа на музикалното мислене, идващ от традицията. Мога да определя моите решения - в областта на симфонията или сонатата с думата еклектика. Да - сега вече, в края на века, говорим за плурализъм на формите и полистилистика, дори за еклектичност, но вече не със знак на отрицание. Но дори и ако кажем, че писането на симфонии или моят прочит на сонатните форми с дванадесеттоновата техника е един вид еклектика - защо не? Постига се някакво съчетаване на форми в епоха на друг интонационен и ритмичен строеж с нова техника. Бих бил много доволен във всеки случай, ако решенията ми не се повтарят.
Двайсти век е епохата, в чиито естетически фокус е поставена традицията - в конфликта със/срещу нея. Авангардът, определил се като антиизкуство, утвърди естетическата инстанция на новото. Но ХХ век преосмисля не по-малко активно и историческите метафори в художественото съзнание. Тежненията към традиционното - оттук почти "романтичните" черти на дванадесеттоновия ни авангард - представляват алтернативен прочит на културно-историческите ценности.
Този феномен се е породил не без съпротивата срещу фалшифицираната парадигма на класичното в естетиката на "социалистическия реализъм". Българската модерност на 50-те и 60-те години, която не се афишира като изкуство на протеста, притежава вътрешна необходимост да рефлектира в себе си традицията. Музиката на Лазар Николов продължава в своята техника и естетика линията, набелязана от Албан Берг - тя съчетава в себе си откритието на едно сложно дванадесеттоново писмо с метафоричния прочит на традиционните жанрове - симфонията, инструменталния концерт, сонатата. Традицията се е превърнала в естетически апел към съвременника.
- Съдбата на вашите творби от самото начало е свързана с тази на изпълнителите и приятелите. Това започва още от "Концерт за оркестър", дирижиран от Константин Илиев...
- Първите изпълнения са много различни като концертна сполука. Дори и при диригент като Константин вторите и третите изпълнения понякога бяха по-добри. Да се разкрие текстът на една творба е трудно. Само един път се случи това - при премиерата на "Симфония за 13 струнни", осъществена от Васил Казанджиев. Васил имаше няколко месеца за работа над творбата и я направи перфектно.
- Чувала съм, че Добрин Петков с месеци е изучавал партитурата на "Прометей", когато е подготвял премиерата....
- Той просто я сътвори - изтръгна я от черните ноти върху бялата хартия. Работи с партитурата в продължение на седем месеца.
- Беше ли впрочем "Прикованият Прометей"произведение на протеста ?
- Ако бях от хората, търсещи известна суета в това отношение, щях да отговоря утвърдително. Но аз харесвах идеята за Прометей още от ученическите си години - когато изучавахме Есхил и античната трагедия, а това беше преди Втората световна война.
- Кои други ваши изпълнители и приятели са свързани със съдбата на творбите ви?
- Редицата от имена, които трябва да спомена, е голяма. Мисля, че аз, както и всеки съвременен автор съм получил много от изпълнителите си. Изпълнителят е този, който от едно неродено дете - творбата - изгражда човек с физиономия и характер, съживява го от небитието...
-Как виждате вашето творчество от 90-те години насам и в бъдеще?
- Мисля, че именно от този момент съм навлязъл в най-зрелия си период. Идеите ми станаха по-задълбочени, по-философски. Мисля, че съм се опитал да кажа нещо значително с композиции като последните ми триа, или с "Отблясъци и залез". Все повече тук съм се отърсвал и от класическото, отдалечил съм се от всякакъв намек за тематично изграждане. Не зная дали ще имам сили, но бих искал да изведа до край тази нова насока.

Ангелина Петрова